„Не питай старило, питай патило.“ Част 5- Църковен брак

 

  Казвам се Петя Табакова и фотографията е втората ми кожа вече 11-та година. Смятам, че младостта не е порок, такива са незнанието и неопитността. Зад гърба и обектива си имам достатъчно кадри и събития, за да заявя смело, че знам какво правя и знам как да запечатам най-доброто от вашето най-важно събитие. А и толкова други, които ще го последват, след като сте решили да създадете семейство.

Тази статия е от поредицата какво и как се случва в сватбения ден , та след като си "откраднахме" булката е време да обърнем внимание и на църковния брак. През последните години се наблюдава тенденцията, че все повече двойки предпочитат да сключат граждански брак, но църковен брак да не правят. Въпреки това, аз ще разкажа от дългогодишния ми опит като фотограф за моята гледна точка и ще споделя ползите от венчанието пред Бога.

През последните години се наблюдава тенденцията, че все повече двойки предпочитат да сключат граждански брак, но църковен брак да не правят. Въпреки това, аз ще разкажа от дългогодишния ми опит като фотограф за моята гледна точка и ще споделя ползите от венчанието пред Бога.

Според канона на Българската православна църква църковен брак може да се сключва само след като е положен граждански подпис. Все по-често обаче за това правило се намират изключения. При договорка с църквата, която вече сте си избрали,  можете да направите графика на сватбения ден според вашите изисквания.

Има няколко особености, които е желателно да съобразите. Именно, че когато се спазва православен пост, е строго забранено да се сключва църковен брак. Би било по-удачно да съобразите вашата специална дата с това. Но и тук може да се направи компромис, ако изключително много държите на конкретна дата за сватбения ви ден. Чрез разговор с главния Патриарх и евентуално с негова благословия и разрешение, или дарение към църквата няма да имате проблем.

Всяка година забранените периоди, които са дните на пост, са с различни дати но по едно и също време: от последната седмица на март до първата седмица на май; последната седмица на юни; първите две седмици на август; втората седмица на септември.

Продължителността на църковния брак зависи от това в кой храм/манастир ще се проведе церемонията. Опитът ми показва, че времето на ритуала не е еднакво във всички краища на страната ни. Примерно в София и други големи градове е около 20 минути, във Велико Търново и Арбанаси е около 40 минути, а в по-малките населени места е около 1 час.

В началото до вратата на почти всички църкви, без значение от населеното място, ще откриете знак, че е забранено използването на светкавици. На някои места дори снимането не е позволено. Но в деня на венчавката направата на снимки е разрешено. Това е така, защото атмосферата вътре се променя и изчезва нотката на уединение и смиреност. За мен това не е проблем, тъй като снимам изцяло без допълнително осветление и успявам да пресъздам красиви кадри.

В повечето църкви при запазването на час за венчавката, ще ви уведомят какви документи ще са им нужни, за да удостоверят църковния брак. В повечето случаи те биват:

  • акт за граждански брак (по-горе споменах изключението);
  • кръщелни свидетелства на вас и кумовете - задължително е да сте кръстени и четиримата;
  • ритуални свещи - 2 големи, свързани с панделка (в някой църкви дават техни и вашите , острават излишни);
  • ритуална чаша – бокал;
  • червено вино;
  • питка;
  • мед (някъде вместо питка с мед, използват шоколадови бонбони).

Тъй като българите сме православни християни, моят съвет е, сключете църковен брак. Нека да не губим нашите традиции. Дори и да не е в деня на сватбения ден, полагането на подпис пред Бога е всевишно.